Какво означава да си добър. Не е ли равносилно на това да си наивен дори глупав на моменти? В това време на интриги, лъжа и манипулации къде остана честта , истината и въобще доброто? Може ли то да съществува днес , или и то както всичко друго се е модернизирало и е приело нов облик? Въпроси, въпроси..... Може би всеки носи в себе си доброто и лошото ,в даден  момент едното наделява за сметка на другото и единственото което ни напомня затова е нашата съвест. Но дали и на нея може да се разчита това  е друг  въпрос.
И каква е границата между това да си добър ,и в това да се превърнеш в глупак? Защото, когато си  добър хората злоупотребяват с това, трябва ли човек да го позволи и ако го направи дали утехата, че го е направил от добро ще го успокои? Или трябва да се превърне в непукист, гледайки собствената си изгода? Нима понякога човек не бърка слабостта и нерешителността си с доброта.
В крайна сметка човек сам избира как да живее живота си , и сам избира и прави решенията в него. Според мен ,човек се учи ако ли не трябва да започне да го прави. В даден момент нещо се случва , нещо което ни дава шанса да разберем какви всъщност сме ,и дали ни харесва какви сме.
Пиша всичко това защото осъзнах че в опита си да съм добра и да не наранявам хората около мен може би в даден момент се превръщам в лицемерка, страхуваща се да отстои позицията си. И незнаеща как да постъпи в различни ситуации от живота си, но разбрах че човек трябва да остоява себе си и да не допуска някой да се меси и нахлува в него непоканен. След няколкото предателства и несполуки в живота ми осъзнавам че от тази своя несигурност се превръщам не в жертва ,а в човек който е прекалено мекушав и не знае какво иска. Затова се казва , че човек първо трябва да приеме себе си такъв какъвто е , а не да се прави на някой ,който не е . Но това може би не е толкова лесно , но с времето човек трябва да се научи да е такъв независимо от страховете си, които се състоят може би най-вече в това дали близките им хора ще ги приемат такива каквито наистина са.