В това забързано ежедневие ,в което най- важно е как изглеждаш, забравяме да обърнем внимние на случващото се около нас. Забравяме за малките неща които изграждат нас , такива каквото сме. Защо? Обществото го изисква? Или времето в което живеем? Жалко ли е това в което се превръщаме? Толкова много въпроси , чиито отговори едва ли биха ни успокоили. Защото може би не умеем да приемаме истината в чистата и форма , и да приемаме грешките си. Винаги е по-лесно просто да избягаме от това което се случва, да го загърбим, забравим. В даден момент обаче съдбата ни напомня за всички тези неща които сме оставили в миналото , и когато те ни притиснат до стената започваме да съжаляваме и осъзнаваме грешките си! Кога спряхме да бъдем честни , истински и открити .Кога започнахме да се крием зад маска от грим и стена от пари и лъскав живот? Кога забравихме да бъдем хора, хората които сме , а не тези които се очаква да бъдем? Кога изгубихме честа , гордостта си , и спряхме да гледаме хората в очите , защото си ги представяме какви са застанали зад монитора? И кога започнахме да обещаваме любов, щастие ,да създаваме мечти пак застанали зад монитора на компютъра? Може би защото след като осъзнаем че не можем да ги дадем , е по лесно да изчезнем и да не гледаме човека в очите, когато разбира че всичко обещано изчезва някъде в мрежата, напомняйки за себе си някъде в хронологията на написаното. Защо, защо , защо??? Въпроси , от които се пораждат още изтъркани  въпроси водещи до банални отговори.............